*****

Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъдa обичана!
И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувcтвам чужда!

Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите,вземи я!

А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!

ЗДРАВЕЙ!

Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
но думите – изписват се сами...
От гърлото ми ще излязат грапави
и нетипични, може би.
...Излъгах те, когато ме попита
дали те искам. Казах – „не“,
а „да“ – напираше нескрито...
Потиснах го. От гордост бе.
Обичам те.
Побърквам се от ревност,
несигурност, желание и страх.
Не се нуждая от любов „на дребно“,
с такава цял живот живях...
Признавам ти – по теб съм луда!
И мисълта ми все към теб лети.
Но нямам сили да те губя
и нямам време за игри....
Не си готов за всичката любов
на някаква си луда романтичка.
Усещам го... Не си готов!
Но те обичам! Това е всичко...

Без Любов

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Потъпка гордостта и.......

Потъпка гордостта ú. За поредно.
(Не искаше в живота да рискува!)
Когато я разплака за последно,
не се замисли колко ще му струва.

Забързано прибра се във дома си.
(От чувствата си сякаш да избяга!)
Потърси утешение в жена си.
(За Нея тя дори не предполага!)

Повтаряше, че трябва да забрави...
(Забрава не желаеше сърцето!)
Сънуваше я - както я остави,
с горчивата обида на лицето...

И мислите го връщаха при Нея,
рисуваше чертите ú в ума си...
Усети, че във спомена живее.
(За първи път призна за любовта си!)

Разбра, че няма смисъл да отрича -
отчаяно реши да я запази!
Потърси я - научен да обича,
намери я - научена да мрази!

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне неусетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

Цветница

Какво ми трябва, Боже мой, какво?
Да е неделя, да звъни камбана,
да е зелено старото дърво
и да зараства скритата ми рана.

Да виждам ласка в твоите очи,
макар животът ни да отминава.
И музика край мене да звучи
до унес, до магия, до забрава.
       И.Вълев

Защо си тъй отчайващо различен,
четири сезона има в теб?
Защо си, ту страхотно роматичен,
ту безкрайно тъжен, остър като лед.
Прегърнеш ли ме скачам до небето
...и запявам песен от душа
Разсърдиш ли се плаче ми сърцето
и във мене търся има ли вина.....

Приятел

Да те обича дори тогава, 
когато не си за обичане…

Да те прегръща дори тогава,
когато не си за прегръщане…

Да те търпи дори тогава,
когато си непоносим…

Да ти дава вяра и сили дори тогава,  
когато целият останал свят се обърне против теб…

Когато ти е весело - да танцува заедно с теб,  
а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб…

Но най-важното от всичко е -  
да бъде “добър математик” и да знае как:

Да умножава Радостите…  
Да разделя Тъгата…  
Да изважда Миналото…  
Да събира Бъдещето…

Да пресмята всички нужди,  
скрити в дълбините на душата ти…  
И винаги да остава по-голям от всички останали…

И, разбира се…  
Да не те захвърля настрана,  
когато вече не си му нужен…

Различността ми

"Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми ...вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отблъскват.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен ...
Безусловно!..."

Кога ще дойдеш ти?

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
......Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?