Хайде, луна, научи ме
отвисоко да гледам света.
На новолуние ме научи.
Как се изпълваш, закръгляш се -
слънчогледова пита, -
а после блестиш като сърп
в ръката на някой
небесен жетвар.
Мъдра луна, научи ме
на бавно узряване,
на самота и търпение.
Как да минавам
през тъмните облаци
на своя дъждовен живот...
И накрая, луна позлатена,
на пълното затъмнение
ме научи.