Живей сега.

Живей,
когато дъх не ти остава...
...Живей,
когато искаш да умреш...
Живей,
когато шанс не ти се дава...
И тичай,
без да можеш да се спреш...

Живей,
за да направиш
поне едно дете щастливо...
за да подадеш
на нуждаещ се ръка...

Живей,
за да даваш
частица от душата...
За да запалиш
поне една искра...

Живей,
когато ти сълзят очите...
Живей,
за да опитваш пак...
Живей,
когато разминеш се с мечтите...
Живей,
за да пробиваш своя мрак...

Живей
мъдро и достойно...
На другото
махни с ръка...
Живей,
за да оставиш спомен...
И светла
диря в паметта...

ЖИВЕЙ СЕГА!

Живей,
за да разбереш след време
че не си
живял напразно...
че си
постигнал целта...
че с
вдигната глава си се борил...
и че си
раздавал и сърце, и душа.

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ

Остани с мен!

Не, не се обръщай,
имам нужда от твоята любов,
защото ти си единствената,
...която сънувам.
Не, не се обръщай,
не затваряй вратата,
защото ти си единствената,
за която съм се надявала.
Ела, прегърни ме силно,
аз имам нужда от светлината ти.
Просто ела и ме вземи
към мястото, на което копнея да бъда.
Остани с мен,
Любовта е всичко, за което се моля.
Остани с мен,
дай ми сила да продължа.
Остани с мен
и сърцата навярно ще намерят пътя,
по който да продължат.
Остани с мен,
бъди моя подслон,
когато ангелите изчезнат...

Mariana Popova i Orlin Goranov - Chui me

Усмихнати сини очи.

Помниш ли?

Помниш ли? Мен, а не нея.. 

Помниш ли... И откъде ли!
...устните ми малинови,
ръцете ми спотаени

Помниш ли... После, след време,
душата ми - струна изопната,
жената - писък във мене

Моето тихо:”Липсваш ми”,
една сълзата в скута ми пареща,
твоето шеметно: „Искам те!”
и нощта, и свещта догаряща...

Оня миг,
с звездопада в очите ми,
и душите ни преобърнати...
Ако го помниш, длъжник си ми!

Сега ще ми го върнеш ли?