Защо си тъй отчайващо различен,
четири сезона има в теб?
Защо си, ту страхотно роматичен,
ту безкрайно тъжен, остър като лед.
Прегърнеш ли ме скачам до небето
...и запявам песен от душа
Разсърдиш ли се плаче ми сърцето
и във мене търся има ли вина.....

Приятел

Да те обича дори тогава, 
когато не си за обичане…

Да те прегръща дори тогава,
когато не си за прегръщане…

Да те търпи дори тогава,
когато си непоносим…

Да ти дава вяра и сили дори тогава,  
когато целият останал свят се обърне против теб…

Когато ти е весело - да танцува заедно с теб,  
а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб…

Но най-важното от всичко е -  
да бъде “добър математик” и да знае как:

Да умножава Радостите…  
Да разделя Тъгата…  
Да изважда Миналото…  
Да събира Бъдещето…

Да пресмята всички нужди,  
скрити в дълбините на душата ти…  
И винаги да остава по-голям от всички останали…

И, разбира се…  
Да не те захвърля настрана,  
когато вече не си му нужен…

Различността ми

"Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми ...вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отблъскват.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен ...
Безусловно!..."