Липсва ми това

НИКОГА не ме потърси, ИСКАХ го това. НИКОГА не се обади, ЧАКАХ го това. НИКОГА не ме докосна, ПЛАЧЕХ за това. НИКОГА не ме прегърна, ЖАДУВАХ го това. НЯМА те до мене, ТЪЖНО е това. СЯНКА ПАДНА-ТЪМНИНА... НЯМА да обичам, ЛИПСВА ми това.

Другар

Не искам да ти бъда божество, че божествата лесно се разлюбват. Не се усеща как, кога, какво, но нещо непременно ги погубва. И най-голямата любов, прости, за тебе не желая да съм също. Умира тя, и без да искаш ти, в удобния затвор на всяка къща. Аз искам само с искрени очи с теб да делим и хляба, и леглото. И колкото и смешно да звучи, аз искам твой другар да съм в живота. Че лесно своя Бог човек мени. Че новата любов е най-голяма. А със другаря в трудните ни дни смъртта едничка ни разделя само.

Спомен

Едно тъжно остаряло момиче търсеше своето остаряло момче, Те всъщност не се бяха виждали, но се познаваха много добре. Това е онази прастара история за двама човека, дърво и змия, най-първата от всички истории заради която все още жив е света. Едно остаряло момиче заплака, погали я едно остаряло момче, и двамата сили в порив събрали. Неизвестно как, но се случваше, Незвестно до кога до се получаваше. Разхубавяваха се, превърнати: тя - в едно младо непознато момиче той - в едно младо непознато момче

Когато

Когато идваш, автобусите летят задъхано насам и светят радостно зелено светофарите. Когато идваш, кестените и липите те приветстват бурно, поклащайки листа в любовен ритъм. Когато идваш, асансьорa те чака долу с нетърпение, за да те понесе към мен. Когато идваш, времето стои в готовност да забави своя ход и да се удължи мига, прекрасен. Когато си отиваш, времето побягва устремно напред към следващото твое посещение. Когато си отиваш, асансьорите се бавят нейде по етажите – те също искат да останеш още малко тук. Когато си отиваш, кестените и липите те изпращат мълчаливо, отронвайки изсъхнали листа вместо прощални думи. Когато си отиваш, автобусите се тътрят неохотно по асфалта и мигат тъжно жълто и червено светофарите

Към нея-оная с косата.

Ела.Седни.Така.Да се почерпим.Преди да тръгнеш нека си побъбрим.Какво тежи на моята душа исках с някой близък да споделя,а тебе чувствам толкоз много близка.
Слушай ме сега.Няма да разказвам дълго.Живях с надежда ,търсех любовта.Живот изпълнен с мечти и болка,а исках само малко топлина.Исках някой само вечер у дома след тежък ден в този свят жесток да ме прегърне с думата "любима".Ех,колко ли му трябва на човек.
Да, да случвало се е -но истинско било ли е?Кажи?Щом можеше тази дума лесно с обидни,тежки думи да смени?
Вземи ме в прегръдката си кална!Ще бъда само твоя и след гроб.Ще бъдеш моя ти.........ала защо си жална?Нима и теб те плаши моята любов?
Хей!Къде?Върни се!Оставяш ме и ти.......
Косата си поне вземи.......

Когато.......

Когато тя си тръгне бясна [Последвай я]..
Когато тя гледа устните ти [Целyни я]..
Когато тя е тиха [Попитай я какво не е наред]..
Когато я видиш, че започва да плаче [Просто я дръж и не казвай дума]..
Когато я видиш да върви [Промъкни се и я прегърни в гръб]..
Когато е изплашена [Защити я]..
Когато лежи на рамото ти [Вдигни главата и и я целуни]..
Когато открадне любимата ти шапка [Остави я да я задържи и да спи с нея за една нощ]..
Когато те дразни [Подразни я и ти и я накарай да се засмее]..
Когато и липсваш [Вътрешно я боли]..
Когато разбиеш сърцето и [Болката никога не изчезва истински]..
Когато каже, че това е краят [Тя все още иска да бъдеш нейн]...