Ела.Седни.Така.Да се почерпим.Преди да тръгнеш нека си побъбрим.Какво тежи на моята душа исках с някой близък да споделя,а тебе чувствам толкоз много близка.
Слушай ме сега.Няма да разказвам дълго.Живях с надежда ,търсех любовта.Живот изпълнен с мечти и болка,а исках само малко топлина.Исках някой само вечер у дома след тежък ден в този свят жесток да ме прегърне с думата "любима".Ех,колко ли му трябва на човек.
Да, да случвало се е -но истинско било ли е?Кажи?Щом можеше тази дума лесно с обидни,тежки думи да смени?
Вземи ме в прегръдката си кална!Ще бъда само твоя и след гроб.Ще бъдеш моя ти.........ала защо си жална?Нима и теб те плаши моята любов?
Хей!Къде?Върни се!Оставяш ме и ти.......
Косата си поне вземи.......
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Е, тука вече бликнаха сълзите ми!
ОтговорИзтриванеВидях себе си...Моята болка е малко по друга, но още по-голяма!
ОтговорИзтриване