В миг на безнадеждност слаба намерих
твойте очи, които не предадох...
Видях блясъка на една изгоряла мечта,
видях пепелта от войната на две лица. 
  
Усетих пулса на едно сърце, което силно обичах,
погали ме блясъка на две очи, в които се вричах.
Скованa  в каменни окови,
гледах и търсех отговори.

Но в сърцето остава болка непотушена,
искрица надежда, без жал изпепелена.
Като две яростни вълни в океана
пръскат искри-  отварят дълбока рана.

 Кажи...какво да правя?Как да ти простя?
Сърцето да излъжа,ще опитам,
ръцете да лиша от огън,жар,
очите ще почерня с мрак и жал,
 с душата ми,кажи,какво да правя?
                                                           Автор неизвестен-поне засега