Общо показвания

Популярни публикации


Мечта за спокойствие.

Мечта за спокойствие.
.............

Заклинание

Клюн от мъртво врабче,
Пъстър косъм от котка,
Зъб на малко мече
И отломък от лодка,
Сито мътна вода
И кръвта на девица,
Кал от вълча следа
И крилото на птица,
Глас на черно петле -
Ще направя магия
В окадено котле,
От което ще пия,
След това ще заспя
Върху пепел гореща
И ще чакам деня,
В който пак ще те срещна

Истинският приятел идва,когато другите бягат.

сряда, 7 април 2010 г.

Усещане.

Колко пъти съм мечтала,да зърна твоите очи.

Крещях без глас..Исках да съм в сънищата твои.
Така не ми и позволи да вляза в твоя свят,и празнината там боли....Там в живота ти за мене непознат........
 Ти ме гледаше с поглед особен,изразяващ даже хладина.Леко на Дявола подобен,показващ вечна самота!И сякащ сърцето си пазиш....
Пази го, но за кого................?

вторник, 6 април 2010 г.

"ПРОСЕКИНЯ
.Познава я целия град и тя познава всички, защото е постоянно из центъра на града..често ме пита " Нали личи, че съм била много красива?" Отговарям и "Ти и сега си красива"...Усмихва се щастлива и казва "Нали?"...Не проси както останалите ,а иска само от познати....Давала съм и и много дрехи,но тя признава само ярките цветове ..Беше се влюбила и преследваше обекта на чувствата си ...просто да го види -дори и от далече.Той се срамуваше от любовта и и се криеше...беше се карал дори с нея,но тя беше като обезумяла от обич...Смяташе,че и той има чувства към нея ,просто защото един път я беше докоснал...Показваше го на всеки и питаше " Нали и той ме обича?Не може да не ме обича иначе нямаше да ме докосне!"Беше щастлива с обичта си към този човек...беше повярвала ,че е обичана.Това,че я отбягваше и се криеше от нея щом я видеше,че приближава си го обясняваше по своему...страхува се от жена си...На Осми март я видях в църквата с една червена роза...Кой ли и я беше подарил?Изглеждаше щастлива и влюбена...Дали и завидях?Завидях ли на бедната просякиня за розата и за това, че носеше топлина в сърцето си ,а на мене ми беше студено...и никой не ми беше подарил цвете този ден.."

 Преписано от Слава но не може да те остави равнодушен затова си позвиолих да го публикувам тук.

четвъртък, 1 април 2010 г.

Великден


Да спазим традицията.

За водата

Ние замърсяваме водата и физически и химически и духовно и това е достигнало огромни размери. Защо? Водата попива цялата злоба, завист, стрес. И когато попадне в организма ни, тя е почти мъртва. С какво тогава ще се пречистваме?
Докато сме на земята, ние сме човеци и ежедневно, дори да не искаме правим грешки. Но човекът който се стреми да живее хармонично със себе си, околните и земята е благословен.
      Преписано,но искам да го прочетат по-вече хора .