"ПРОСЕКИНЯ
.Познава я целия град и тя познава всички, защото е постоянно из центъра на града..често ме пита " Нали личи, че съм била много красива?" Отговарям и "Ти и сега си красива"...Усмихва се щастлива и казва "Нали?"...Не проси както останалите ,а иска само от познати....Давала съм и и много дрехи,но тя признава само ярките цветове ..Беше се влюбила и преследваше обекта на чувствата си ...просто да го види -дори и от далече.Той се срамуваше от любовта и и се криеше...беше се карал дори с нея,но тя беше като обезумяла от обич...Смяташе,че и той има чувства към нея ,просто защото един път я беше докоснал...Показваше го на всеки и питаше " Нали и той ме обича?Не може да не ме обича иначе нямаше да ме докосне!"Беше щастлива с обичта си към този човек...беше повярвала ,че е обичана.Това,че я отбягваше и се криеше от нея щом я видеше,че приближава си го обясняваше по своему...страхува се от жена си...На Осми март я видях в църквата с една червена роза...Кой ли и я беше подарил?Изглеждаше щастлива и влюбена...Дали и завидях?Завидях ли на бедната просякиня за розата и за това, че носеше топлина в сърцето си ,а на мене ми беше студено...и никой не ми беше подарил цвете този ден.."

 Преписано от Слава но не може да те остави равнодушен затова си позвиолих да го публикувам тук.