Здравей, Прости ми, ако се натрапвам, но думите – изписват се сами... От гърлото ми ще излязат грапави и нетипични, може би. ...Излъгах те...
Мечта за спокойствие.
.............
Заклинание
Клюн от мъртво врабче, Пъстър косъм от котка, Зъб на малко мече И отломък от лодка, Сито мътна вода И кръвта на девица, Кал от вълча следа И крилото на птица, Глас на черно петле - Ще направя магия В окадено котле, От което ще пия, След това ще заспя Върху пепел гореща И ще чакам деня, В който пак ще те срещна
Кога ще дойдеш ти? Когато си отида и сетните ми стъпки отехтят далече? Кога ще си със мен? ......Когато те зазида сред четири стени самотната ти вечер? Кога ще ме съзреш? Когато в друго рамо притисната отмина с поглед във земята? Кога ще ме зовеш? Когато видиш само, че губиш ме - далечна, чужда, непозната?
Няма коментари:
Публикуване на коментар