Среща за винаги

Не казвай, че животът е пред мен.
Изгубих го, безкрайно да те търся.
Когато те намерих, посребрена

Към тебе тръгнах уморена

Прощавам ти, макар да идваш късно

виж косата, от чакане бяла е.
...Нека тази любов, закъсняло-възкръснала
и за двама ни ново начало е.Колко дълго сме чакали с теб
този миг, тази среща задъхана!
Колко нощи и дни, без ответ
“разговаряхме” с устни изсъхнали!Щом зърнах те, мигом разбрах,
че съдбовна е нашата среща
и мислено си пожелах,
всеки изгрев със теб да посрещам.Исках толкова много неща
да ти кажа, а сякаш подминах ги.
И мълча... и догаря свещта...
Боже, как те обичам! Завинаги!

Не,не питай...душата ме боли, ядат я червеи, дори и жива, умира тя,облята във сълзи, а може и да бъде и щастлива. Тя умира като смъртник блед, отчаян от живот и време с мисълта,че от някой е проклет за мъка тежка,превърнала се в бреме. Ти само можеш да я възкресиш с две думи от целебните си устни... Бъди добър,защо мълчиш, кажи ги,за да не е утре късно. На смъртника не се отказва последното желание да се изпълни, друго на душата ми не трябва, с две думи само може тя да се напълни. Не многослов,а само думи две... От всички други ще боли,аз зная... Искам само две от словесното море, които ще бъдат с мен до края... С тях ще мога и във вечността душата си възкръснала да нося, с тези думи там дори в мъгла ще те открия моя Обич Съдбоносна!

Не се проклинай!

Не се проклинай, че ме срещна,

че с мен духа си изгори.

Във болката от всяко нещо

зрънцата мъдрост намери.

Спечелиш ли, не тържествувай.

Загубиш ли, друг не кори.

От живите не се страхувай.

Със мъртвите не се бори.

А щом напусне те жена,

и в себе си търси вина.

Драгана Миркович - Научи ме

Летни усмивки

Самота

САМОТА

СЕГА СЕДЯ САМА, А САМОТАТА

ОТ БОЛКА И ОТ ПРАЗНОТА КРЕЩИ.

СЕГА СЕДЯ САМА, А САМОТАТА

МЕ УБИВА С ПАРЕЩИ ОТ СТУД ИСКРИ.

КРАЙ МЕНЕ ХОРАТА СА МНОГО -

СМЕЯТ СЕ, ГОВОРЯТ С ЛЕКОТА.

И АЗ СЕ СМЕЯ ИЛИ ГЛЕДАМ СТРОГО,

СРЕД ТЯХ СЪМ, НО СЪМ ПАК САМА.

УСТАТА МИ РАЗТЯГА СЕ В УСМИВКА,

ОЧИТЕ МИ ГИ ГЛЕДАТ С ДОБРОТА,

РЪКАТА МИ ЗА ПОЗДРАВ ТЯХНА СТИСКА,

А СЪРЦЕТО ГО РАЗКЪСВА ПРАЗНОТА.

НАЙ-СТРАШНА САМОТАТА Е СРЕД ХОРА:

ОКОЛО ТЕБ СА МНОГО, А ПЪК ТИ СИ САМ.

ГЛАВАТА НЕЖНО ДА ПОЛОЖИШ ОТ УМОРА

НА РАМО ИСКАШ, НО ГО НЯМА ТАМ.

Научи ме.

Научи ме как отново да живея
как на светло да изляза пак от нищото
научи м...е как след край да оцелея
с вдигната глава след нищото...

Научи ме, просто помогни ми,
защото страшно е и тъмно там на дъното.
Приятелски ръцете твои протегни ми
един човек си, а си моето спасение.

Научи ме,когато падна пак да ставам
дори и с рани кървави да продължавам
и всеки неуспех за свой да не признавам
и всяко"не" пред думите си да забравям.

Научи ме на житейския си опит
 .................................................
остани докрай и просто научи ме
че всяка твоя дума била е пожелание.....

Плод на фантазия,първообраз -поведица