Среща за винаги

Не казвай, че животът е пред мен.
Изгубих го, безкрайно да те търся.
Когато те намерих, посребрена

Към тебе тръгнах уморена

Прощавам ти, макар да идваш късно

виж косата, от чакане бяла е.
...Нека тази любов, закъсняло-възкръснала
и за двама ни ново начало е.Колко дълго сме чакали с теб
този миг, тази среща задъхана!
Колко нощи и дни, без ответ
“разговаряхме” с устни изсъхнали!Щом зърнах те, мигом разбрах,
че съдбовна е нашата среща
и мислено си пожелах,
всеки изгрев със теб да посрещам.Исках толкова много неща
да ти кажа, а сякаш подминах ги.
И мълча... и догаря свещта...
Боже, как те обичам! Завинаги!