Не,не питай...душата ме боли, ядат я червеи, дори и жива, умира тя,облята във сълзи, а може и да бъде и щастлива. Тя умира като смъртник блед, отчаян от живот и време с мисълта,че от някой е проклет за мъка тежка,превърнала се в бреме. Ти само можеш да я възкресиш с две думи от целебните си устни... Бъди добър,защо мълчиш, кажи ги,за да не е утре късно. На смъртника не се отказва последното желание да се изпълни, друго на душата ми не трябва, с две думи само може тя да се напълни. Не многослов,а само думи две... От всички други ще боли,аз зная... Искам само две от словесното море, които ще бъдат с мен до края... С тях ще мога и във вечността душата си възкръснала да нося, с тези думи там дори в мъгла ще те открия моя Обич Съдбоносна!