Занимания за свободното ми време

Занимания в свободното време

Bach, Toccata and Fugue in D minor, organ

Цветя

Днес имах муза и подкрепа и ето какво се получи.

Усещане.

Колко пъти съм мечтала,да зърна твоите очи.

Крещях без глас..Исках да съм в сънищата твои.
Така не ми и позволи да вляза в твоя свят,и празнината там боли....Там в живота ти за мене непознат........
 Ти ме гледаше с поглед особен,изразяващ даже хладина.Леко на Дявола подобен,показващ вечна самота!И сякащ сърцето си пазиш....

Пази го, но за кого................?

"ПРОСЕКИНЯ
.Познава я целия град и тя познава всички, защото е постоянно из центъра на града..често ме пита " Нали личи, че съм била много красива?" Отговарям и "Ти и сега си красива"...Усмихва се щастлива и казва "Нали?"...Не проси както останалите ,а иска само от познати....Давала съм и и много дрехи,но тя признава само ярките цветове ..Беше се влюбила и преследваше обекта на чувствата си ...просто да го види -дори и от далече.Той се срамуваше от любовта и и се криеше...беше се карал дори с нея,но тя беше като обезумяла от обич...Смяташе,че и той има чувства към нея ,просто защото един път я беше докоснал...Показваше го на всеки и питаше " Нали и той ме обича?Не може да не ме обича иначе нямаше да ме докосне!"Беше щастлива с обичта си към този човек...беше повярвала ,че е обичана.Това,че я отбягваше и се криеше от нея щом я видеше,че приближава си го обясняваше по своему...страхува се от жена си...На Осми март я видях в църквата с една червена роза...Кой ли и я беше подарил?Изглеждаше щастлива и влюбена...Дали и завидях?Завидях ли на бедната просякиня за розата и за това, че носеше топлина в сърцето си ,а на мене ми беше студено...и никой не ми беше подарил цвете този ден.."

 Преписано от Слава но не може да те остави равнодушен затова си позвиолих да го публикувам тук.

Великден

Да спазим традицията.

За водата

Ние замърсяваме водата и физически и химически и духовно и това е достигнало огромни размери. Защо? Водата попива цялата злоба, завист, стрес. И когато попадне в организма ни, тя е почти мъртва. С какво тогава ще се пречистваме?
Докато сме на земята, ние сме човеци и ежедневно, дори да не искаме правим грешки. Но човекът който се стреми да живее хармонично със себе си, околните и земята е благословен.
      Преписано,но искам да го прочетат по-вече хора .

В миг на безнадеждност слаба намерих
твойте очи, които не предадох...
Видях блясъка на една изгоряла мечта,
видях пепелта от войната на две лица. 
  
Усетих пулса на едно сърце, което силно обичах,
погали ме блясъка на две очи, в които се вричах.
Скованa  в каменни окови,
гледах и търсех отговори.

Но в сърцето остава болка непотушена,
искрица надежда, без жал изпепелена.
Като две яростни вълни в океана
пръскат искри-  отварят дълбока рана.

 Кажи...какво да правя?Как да ти простя?
Сърцето да излъжа,ще опитам,
ръцете да лиша от огън,жар,
очите ще почерня с мрак и жал,
 с душата ми,кажи,какво да правя?
                                                           Автор неизвестен-поне засега

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.          Н.Захариева

                           

Ако аз съм жената.

  В очите запалваш искри,

а душата ми в тях се оглежда.

Ех,любов и при мен се поспри,

украсих си вратата с надежда.

  Ти не чукай направо влезни

 поседни,отдъхни в тишината

не очаквай от мен"Остани!"

Остани ако аз съм жената

Ако аз съм,ако само съм аз!

О,тогава ще пламне небето

Със звезди ще изпиша завчас

туй,което ми шепне сърцето.
                                       

Обичам слънчогледи.Те са моята слабост.В тях намирам много настроение,светлина,топлина и живот.

Новото ми хоби!

Ако имах право но едно желание, на това,което наричат последно от първия път зная какво желая Аз бих пожелала теб! Ако имах право на последно повикване преди да се изповядам пред Бог Аз знам кого щях да повикам! Щях да повикам теб! И да кажа:ти ми беше всичко! Незнаех това,но сега вече знам когато истинската любов закъснее друга няма да дойде никога! Бих сърцето си дала на теб-нека имаш две сърца,само когато ти си добре,тогава добре,ще съм и аз! Не,не бих дала очите си,зощото тогава,ще сме еднакво слепи и ти няма да можеш да видиш когато закъснее любовта! Ако имам право на още един живот за един ден,ще променя съдбата си! Аз знам кого,ще взема със себе си! Аз бих взела теб! Ако имах право на още една сълза и в нея да сложа раната последна,аз знам за кого,ще съжалявам! В последната сълза,ще сложа теб и ще ти кажа:ти ми беше всичко! Незнаех тогава,но вече знам,когато истинската любов закъснее друга не идва никога! Надявам се да ви е харесало!!!!

Липсва ми това

НИКОГА не ме потърси, ИСКАХ го това. НИКОГА не се обади, ЧАКАХ го това. НИКОГА не ме докосна, ПЛАЧЕХ за това. НИКОГА не ме прегърна, ЖАДУВАХ го това. НЯМА те до мене, ТЪЖНО е това. СЯНКА ПАДНА-ТЪМНИНА... НЯМА да обичам, ЛИПСВА ми това.

Другар

Не искам да ти бъда божество, че божествата лесно се разлюбват. Не се усеща как, кога, какво, но нещо непременно ги погубва. И най-голямата любов, прости, за тебе не желая да съм също. Умира тя, и без да искаш ти, в удобния затвор на всяка къща. Аз искам само с искрени очи с теб да делим и хляба, и леглото. И колкото и смешно да звучи, аз искам твой другар да съм в живота. Че лесно своя Бог човек мени. Че новата любов е най-голяма. А със другаря в трудните ни дни смъртта едничка ни разделя само.

Спомен

Едно тъжно остаряло момиче търсеше своето остаряло момче, Те всъщност не се бяха виждали, но се познаваха много добре. Това е онази прастара история за двама човека, дърво и змия, най-първата от всички истории заради която все още жив е света. Едно остаряло момиче заплака, погали я едно остаряло момче, и двамата сили в порив събрали. Неизвестно как, но се случваше, Незвестно до кога до се получаваше. Разхубавяваха се, превърнати: тя - в едно младо непознато момиче той - в едно младо непознато момче

Когато

Когато идваш, автобусите летят задъхано насам и светят радостно зелено светофарите. Когато идваш, кестените и липите те приветстват бурно, поклащайки листа в любовен ритъм. Когато идваш, асансьорa те чака долу с нетърпение, за да те понесе към мен. Когато идваш, времето стои в готовност да забави своя ход и да се удължи мига, прекрасен. Когато си отиваш, времето побягва устремно напред към следващото твое посещение. Когато си отиваш, асансьорите се бавят нейде по етажите – те също искат да останеш още малко тук. Когато си отиваш, кестените и липите те изпращат мълчаливо, отронвайки изсъхнали листа вместо прощални думи. Когато си отиваш, автобусите се тътрят неохотно по асфалта и мигат тъжно жълто и червено светофарите