Различността ми

"Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми ...вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отблъскват.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен ...
Безусловно!..."

Кога ще дойдеш ти?

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
......Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Настроение

ОТ НЕЛЮБЕНЕ МЕ БОЛИ,
ОТ УМОРА ДУШАТА МИ СТИХВА,
ОТ НЕДОКОСВАНЕ ТЯЛОТО МИ ГОРИ
И Е ИЗПЪНАТО КАТО СТРУНА.
...
ОТ НЕЦЕЛУВАНЕ СЪМ ГОРЧИВА,
ПРИТИХНАЛИ УСТНИТЕ МИ МЪЛЧАТ,
ОТ НЕПРЕГРЪЩАНЕ ВСИЧКО ПРЕЛИВА,
ЧАКАМ ОЧИТЕ МИ ДА ЗАСПЯТ.

ОТ НЕУСМИХВАНЕ СТАВАМ ВИНА,
БАВНО ВЪРВЯ И НЕ ТИЧАМ.
САМО ТИ НЕ РАЗБРА .....
САМО, САМО ДА ЗНАЕШ КАК ТЕ ОБИЧАМ .....

Живей сега.

Живей,
когато дъх не ти остава...
...Живей,
когато искаш да умреш...
Живей,
когато шанс не ти се дава...
И тичай,
без да можеш да се спреш...

Живей,
за да направиш
поне едно дете щастливо...
за да подадеш
на нуждаещ се ръка...

Живей,
за да даваш
частица от душата...
За да запалиш
поне една искра...

Живей,
когато ти сълзят очите...
Живей,
за да опитваш пак...
Живей,
когато разминеш се с мечтите...
Живей,
за да пробиваш своя мрак...

Живей
мъдро и достойно...
На другото
махни с ръка...
Живей,
за да оставиш спомен...
И светла
диря в паметта...

ЖИВЕЙ СЕГА!

Живей,
за да разбереш след време
че не си
живял напразно...
че си
постигнал целта...
че с
вдигната глава си се борил...
и че си
раздавал и сърце, и душа.

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ

Остани с мен!

Не, не се обръщай,
имам нужда от твоята любов,
защото ти си единствената,
...която сънувам.
Не, не се обръщай,
не затваряй вратата,
защото ти си единствената,
за която съм се надявала.
Ела, прегърни ме силно,
аз имам нужда от светлината ти.
Просто ела и ме вземи
към мястото, на което копнея да бъда.
Остани с мен,
Любовта е всичко, за което се моля.
Остани с мен,
дай ми сила да продължа.
Остани с мен
и сърцата навярно ще намерят пътя,
по който да продължат.
Остани с мен,
бъди моя подслон,
когато ангелите изчезнат...

Mariana Popova i Orlin Goranov - Chui me

Усмихнати сини очи.

Помниш ли?

Помниш ли? Мен, а не нея.. 

Помниш ли... И откъде ли!
...устните ми малинови,
ръцете ми спотаени

Помниш ли... После, след време,
душата ми - струна изопната,
жената - писък във мене

Моето тихо:”Липсваш ми”,
една сълзата в скута ми пареща,
твоето шеметно: „Искам те!”
и нощта, и свещта догаряща...

Оня миг,
с звездопада в очите ми,
и душите ни преобърнати...
Ако го помниш, длъжник си ми!

Сега ще ми го върнеш ли?

Среща за винаги

Не казвай, че животът е пред мен.
Изгубих го, безкрайно да те търся.
Когато те намерих, посребрена

Към тебе тръгнах уморена

Прощавам ти, макар да идваш късно

виж косата, от чакане бяла е.
...Нека тази любов, закъсняло-възкръснала
и за двама ни ново начало е.Колко дълго сме чакали с теб
този миг, тази среща задъхана!
Колко нощи и дни, без ответ
“разговаряхме” с устни изсъхнали!Щом зърнах те, мигом разбрах,
че съдбовна е нашата среща
и мислено си пожелах,
всеки изгрев със теб да посрещам.Исках толкова много неща
да ти кажа, а сякаш подминах ги.
И мълча... и догаря свещта...
Боже, как те обичам! Завинаги!

Не,не питай...душата ме боли, ядат я червеи, дори и жива, умира тя,облята във сълзи, а може и да бъде и щастлива. Тя умира като смъртник блед, отчаян от живот и време с мисълта,че от някой е проклет за мъка тежка,превърнала се в бреме. Ти само можеш да я възкресиш с две думи от целебните си устни... Бъди добър,защо мълчиш, кажи ги,за да не е утре късно. На смъртника не се отказва последното желание да се изпълни, друго на душата ми не трябва, с две думи само може тя да се напълни. Не многослов,а само думи две... От всички други ще боли,аз зная... Искам само две от словесното море, които ще бъдат с мен до края... С тях ще мога и във вечността душата си възкръснала да нося, с тези думи там дори в мъгла ще те открия моя Обич Съдбоносна!

Не се проклинай!

Не се проклинай, че ме срещна,

че с мен духа си изгори.

Във болката от всяко нещо

зрънцата мъдрост намери.

Спечелиш ли, не тържествувай.

Загубиш ли, друг не кори.

От живите не се страхувай.

Със мъртвите не се бори.

А щом напусне те жена,

и в себе си търси вина.

Драгана Миркович - Научи ме

Летни усмивки

Самота

САМОТА

СЕГА СЕДЯ САМА, А САМОТАТА

ОТ БОЛКА И ОТ ПРАЗНОТА КРЕЩИ.

СЕГА СЕДЯ САМА, А САМОТАТА

МЕ УБИВА С ПАРЕЩИ ОТ СТУД ИСКРИ.

КРАЙ МЕНЕ ХОРАТА СА МНОГО -

СМЕЯТ СЕ, ГОВОРЯТ С ЛЕКОТА.

И АЗ СЕ СМЕЯ ИЛИ ГЛЕДАМ СТРОГО,

СРЕД ТЯХ СЪМ, НО СЪМ ПАК САМА.

УСТАТА МИ РАЗТЯГА СЕ В УСМИВКА,

ОЧИТЕ МИ ГИ ГЛЕДАТ С ДОБРОТА,

РЪКАТА МИ ЗА ПОЗДРАВ ТЯХНА СТИСКА,

А СЪРЦЕТО ГО РАЗКЪСВА ПРАЗНОТА.

НАЙ-СТРАШНА САМОТАТА Е СРЕД ХОРА:

ОКОЛО ТЕБ СА МНОГО, А ПЪК ТИ СИ САМ.

ГЛАВАТА НЕЖНО ДА ПОЛОЖИШ ОТ УМОРА

НА РАМО ИСКАШ, НО ГО НЯМА ТАМ.

Научи ме.

Научи ме как отново да живея
как на светло да изляза пак от нищото
научи м...е как след край да оцелея
с вдигната глава след нищото...

Научи ме, просто помогни ми,
защото страшно е и тъмно там на дъното.
Приятелски ръцете твои протегни ми
един човек си, а си моето спасение.

Научи ме,когато падна пак да ставам
дори и с рани кървави да продължавам
и всеки неуспех за свой да не признавам
и всяко"не" пред думите си да забравям.

Научи ме на житейския си опит
 .................................................
остани докрай и просто научи ме
че всяка твоя дума била е пожелание.....

Плод на фантазия,първообраз -поведица

Продължавам с хобито си.

Владимир Высоцкий - Я Не Люблю

Хайде, луна, научи ме
отвисоко да гледам света.
На новолуние ме научи.
Как се изпълваш, закръгляш се -
слънчогледова пита, -
а после блестиш като сърп
в ръката на някой
небесен жетвар.
Мъдра луна, научи ме
на бавно узряване,
на самота и търпение.
Как да минавам
през тъмните облаци
на своя дъждовен живот...
И накрая, луна позлатена,
на пълното затъмнение
ме научи.