Защо си тъй отчайващо различен,
четири сезона има в теб?
Защо си, ту страхотно роматичен,
ту безкрайно тъжен, остър като лед.
Прегърнеш ли ме скачам до небето
...и запявам песен от душа
Разсърдиш ли се плаче ми сърцето
и във мене търся има ли вина.....

Приятел

Да те обича дори тогава, 
когато не си за обичане…

Да те прегръща дори тогава,
когато не си за прегръщане…

Да те търпи дори тогава,
когато си непоносим…

Да ти дава вяра и сили дори тогава,  
когато целият останал свят се обърне против теб…

Когато ти е весело - да танцува заедно с теб,  
а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб…

Но най-важното от всичко е -  
да бъде “добър математик” и да знае как:

Да умножава Радостите…  
Да разделя Тъгата…  
Да изважда Миналото…  
Да събира Бъдещето…

Да пресмята всички нужди,  
скрити в дълбините на душата ти…  
И винаги да остава по-голям от всички останали…

И, разбира се…  
Да не те захвърля настрана,  
когато вече не си му нужен…

Различността ми

"Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми ...вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отблъскват.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен ...
Безусловно!..."

Кога ще дойдеш ти?

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
......Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Настроение

ОТ НЕЛЮБЕНЕ МЕ БОЛИ,
ОТ УМОРА ДУШАТА МИ СТИХВА,
ОТ НЕДОКОСВАНЕ ТЯЛОТО МИ ГОРИ
И Е ИЗПЪНАТО КАТО СТРУНА.
...
ОТ НЕЦЕЛУВАНЕ СЪМ ГОРЧИВА,
ПРИТИХНАЛИ УСТНИТЕ МИ МЪЛЧАТ,
ОТ НЕПРЕГРЪЩАНЕ ВСИЧКО ПРЕЛИВА,
ЧАКАМ ОЧИТЕ МИ ДА ЗАСПЯТ.

ОТ НЕУСМИХВАНЕ СТАВАМ ВИНА,
БАВНО ВЪРВЯ И НЕ ТИЧАМ.
САМО ТИ НЕ РАЗБРА .....
САМО, САМО ДА ЗНАЕШ КАК ТЕ ОБИЧАМ .....

Живей сега.

Живей,
когато дъх не ти остава...
...Живей,
когато искаш да умреш...
Живей,
когато шанс не ти се дава...
И тичай,
без да можеш да се спреш...

Живей,
за да направиш
поне едно дете щастливо...
за да подадеш
на нуждаещ се ръка...

Живей,
за да даваш
частица от душата...
За да запалиш
поне една искра...

Живей,
когато ти сълзят очите...
Живей,
за да опитваш пак...
Живей,
когато разминеш се с мечтите...
Живей,
за да пробиваш своя мрак...

Живей
мъдро и достойно...
На другото
махни с ръка...
Живей,
за да оставиш спомен...
И светла
диря в паметта...

ЖИВЕЙ СЕГА!

Живей,
за да разбереш след време
че не си
живял напразно...
че си
постигнал целта...
че с
вдигната глава си се борил...
и че си
раздавал и сърце, и душа.

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ

Остани с мен!

Не, не се обръщай,
имам нужда от твоята любов,
защото ти си единствената,
...която сънувам.
Не, не се обръщай,
не затваряй вратата,
защото ти си единствената,
за която съм се надявала.
Ела, прегърни ме силно,
аз имам нужда от светлината ти.
Просто ела и ме вземи
към мястото, на което копнея да бъда.
Остани с мен,
Любовта е всичко, за което се моля.
Остани с мен,
дай ми сила да продължа.
Остани с мен
и сърцата навярно ще намерят пътя,
по който да продължат.
Остани с мен,
бъди моя подслон,
когато ангелите изчезнат...

Mariana Popova i Orlin Goranov - Chui me

Усмихнати сини очи.

Помниш ли?

Помниш ли? Мен, а не нея.. 

Помниш ли... И откъде ли!
...устните ми малинови,
ръцете ми спотаени

Помниш ли... После, след време,
душата ми - струна изопната,
жената - писък във мене

Моето тихо:”Липсваш ми”,
една сълзата в скута ми пареща,
твоето шеметно: „Искам те!”
и нощта, и свещта догаряща...

Оня миг,
с звездопада в очите ми,
и душите ни преобърнати...
Ако го помниш, длъжник си ми!

Сега ще ми го върнеш ли?

Среща за винаги

Не казвай, че животът е пред мен.
Изгубих го, безкрайно да те търся.
Когато те намерих, посребрена

Към тебе тръгнах уморена

Прощавам ти, макар да идваш късно

виж косата, от чакане бяла е.
...Нека тази любов, закъсняло-възкръснала
и за двама ни ново начало е.Колко дълго сме чакали с теб
този миг, тази среща задъхана!
Колко нощи и дни, без ответ
“разговаряхме” с устни изсъхнали!Щом зърнах те, мигом разбрах,
че съдбовна е нашата среща
и мислено си пожелах,
всеки изгрев със теб да посрещам.Исках толкова много неща
да ти кажа, а сякаш подминах ги.
И мълча... и догаря свещта...
Боже, как те обичам! Завинаги!

Не,не питай...душата ме боли, ядат я червеи, дори и жива, умира тя,облята във сълзи, а може и да бъде и щастлива. Тя умира като смъртник блед, отчаян от живот и време с мисълта,че от някой е проклет за мъка тежка,превърнала се в бреме. Ти само можеш да я възкресиш с две думи от целебните си устни... Бъди добър,защо мълчиш, кажи ги,за да не е утре късно. На смъртника не се отказва последното желание да се изпълни, друго на душата ми не трябва, с две думи само може тя да се напълни. Не многослов,а само думи две... От всички други ще боли,аз зная... Искам само две от словесното море, които ще бъдат с мен до края... С тях ще мога и във вечността душата си възкръснала да нося, с тези думи там дори в мъгла ще те открия моя Обич Съдбоносна!

Не се проклинай!

Не се проклинай, че ме срещна,

че с мен духа си изгори.

Във болката от всяко нещо

зрънцата мъдрост намери.

Спечелиш ли, не тържествувай.

Загубиш ли, друг не кори.

От живите не се страхувай.

Със мъртвите не се бори.

А щом напусне те жена,

и в себе си търси вина.

Драгана Миркович - Научи ме

Летни усмивки

Самота

САМОТА

СЕГА СЕДЯ САМА, А САМОТАТА

ОТ БОЛКА И ОТ ПРАЗНОТА КРЕЩИ.

СЕГА СЕДЯ САМА, А САМОТАТА

МЕ УБИВА С ПАРЕЩИ ОТ СТУД ИСКРИ.

КРАЙ МЕНЕ ХОРАТА СА МНОГО -

СМЕЯТ СЕ, ГОВОРЯТ С ЛЕКОТА.

И АЗ СЕ СМЕЯ ИЛИ ГЛЕДАМ СТРОГО,

СРЕД ТЯХ СЪМ, НО СЪМ ПАК САМА.

УСТАТА МИ РАЗТЯГА СЕ В УСМИВКА,

ОЧИТЕ МИ ГИ ГЛЕДАТ С ДОБРОТА,

РЪКАТА МИ ЗА ПОЗДРАВ ТЯХНА СТИСКА,

А СЪРЦЕТО ГО РАЗКЪСВА ПРАЗНОТА.

НАЙ-СТРАШНА САМОТАТА Е СРЕД ХОРА:

ОКОЛО ТЕБ СА МНОГО, А ПЪК ТИ СИ САМ.

ГЛАВАТА НЕЖНО ДА ПОЛОЖИШ ОТ УМОРА

НА РАМО ИСКАШ, НО ГО НЯМА ТАМ.

Научи ме.

Научи ме как отново да живея
как на светло да изляза пак от нищото
научи м...е как след край да оцелея
с вдигната глава след нищото...

Научи ме, просто помогни ми,
защото страшно е и тъмно там на дъното.
Приятелски ръцете твои протегни ми
един човек си, а си моето спасение.

Научи ме,когато падна пак да ставам
дори и с рани кървави да продължавам
и всеки неуспех за свой да не признавам
и всяко"не" пред думите си да забравям.

Научи ме на житейския си опит
 .................................................
остани докрай и просто научи ме
че всяка твоя дума била е пожелание.....

Плод на фантазия,първообраз -поведица

Продължавам с хобито си.

Владимир Высоцкий - Я Не Люблю

Хайде, луна, научи ме
отвисоко да гледам света.
На новолуние ме научи.
Как се изпълваш, закръгляш се -
слънчогледова пита, -
а после блестиш като сърп
в ръката на някой
небесен жетвар.
Мъдра луна, научи ме
на бавно узряване,
на самота и търпение.
Как да минавам
през тъмните облаци
на своя дъждовен живот...
И накрая, луна позлатена,
на пълното затъмнение
ме научи.

Занимания за свободното ми време

Занимания в свободното време

Bach, Toccata and Fugue in D minor, organ

Цветя

Днес имах муза и подкрепа и ето какво се получи.

Усещане.

Колко пъти съм мечтала,да зърна твоите очи.

Крещях без глас..Исках да съм в сънищата твои.
Така не ми и позволи да вляза в твоя свят,и празнината там боли....Там в живота ти за мене непознат........
 Ти ме гледаше с поглед особен,изразяващ даже хладина.Леко на Дявола подобен,показващ вечна самота!И сякащ сърцето си пазиш....

Пази го, но за кого................?

"ПРОСЕКИНЯ
.Познава я целия град и тя познава всички, защото е постоянно из центъра на града..често ме пита " Нали личи, че съм била много красива?" Отговарям и "Ти и сега си красива"...Усмихва се щастлива и казва "Нали?"...Не проси както останалите ,а иска само от познати....Давала съм и и много дрехи,но тя признава само ярките цветове ..Беше се влюбила и преследваше обекта на чувствата си ...просто да го види -дори и от далече.Той се срамуваше от любовта и и се криеше...беше се карал дори с нея,но тя беше като обезумяла от обич...Смяташе,че и той има чувства към нея ,просто защото един път я беше докоснал...Показваше го на всеки и питаше " Нали и той ме обича?Не може да не ме обича иначе нямаше да ме докосне!"Беше щастлива с обичта си към този човек...беше повярвала ,че е обичана.Това,че я отбягваше и се криеше от нея щом я видеше,че приближава си го обясняваше по своему...страхува се от жена си...На Осми март я видях в църквата с една червена роза...Кой ли и я беше подарил?Изглеждаше щастлива и влюбена...Дали и завидях?Завидях ли на бедната просякиня за розата и за това, че носеше топлина в сърцето си ,а на мене ми беше студено...и никой не ми беше подарил цвете този ден.."

 Преписано от Слава но не може да те остави равнодушен затова си позвиолих да го публикувам тук.

Великден

Да спазим традицията.

За водата

Ние замърсяваме водата и физически и химически и духовно и това е достигнало огромни размери. Защо? Водата попива цялата злоба, завист, стрес. И когато попадне в организма ни, тя е почти мъртва. С какво тогава ще се пречистваме?
Докато сме на земята, ние сме човеци и ежедневно, дори да не искаме правим грешки. Но човекът който се стреми да живее хармонично със себе си, околните и земята е благословен.
      Преписано,но искам да го прочетат по-вече хора .

В миг на безнадеждност слаба намерих
твойте очи, които не предадох...
Видях блясъка на една изгоряла мечта,
видях пепелта от войната на две лица. 
  
Усетих пулса на едно сърце, което силно обичах,
погали ме блясъка на две очи, в които се вричах.
Скованa  в каменни окови,
гледах и търсех отговори.

Но в сърцето остава болка непотушена,
искрица надежда, без жал изпепелена.
Като две яростни вълни в океана
пръскат искри-  отварят дълбока рана.

 Кажи...какво да правя?Как да ти простя?
Сърцето да излъжа,ще опитам,
ръцете да лиша от огън,жар,
очите ще почерня с мрак и жал,
 с душата ми,кажи,какво да правя?
                                                           Автор неизвестен-поне засега

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.          Н.Захариева

                           

Ако аз съм жената.

  В очите запалваш искри,

а душата ми в тях се оглежда.

Ех,любов и при мен се поспри,

украсих си вратата с надежда.

  Ти не чукай направо влезни

 поседни,отдъхни в тишината

не очаквай от мен"Остани!"

Остани ако аз съм жената

Ако аз съм,ако само съм аз!

О,тогава ще пламне небето

Със звезди ще изпиша завчас

туй,което ми шепне сърцето.
                                       

Обичам слънчогледи.Те са моята слабост.В тях намирам много настроение,светлина,топлина и живот.

Новото ми хоби!

Ако имах право но едно желание, на това,което наричат последно от първия път зная какво желая Аз бих пожелала теб! Ако имах право на последно повикване преди да се изповядам пред Бог Аз знам кого щях да повикам! Щях да повикам теб! И да кажа:ти ми беше всичко! Незнаех това,но сега вече знам когато истинската любов закъснее друга няма да дойде никога! Бих сърцето си дала на теб-нека имаш две сърца,само когато ти си добре,тогава добре,ще съм и аз! Не,не бих дала очите си,зощото тогава,ще сме еднакво слепи и ти няма да можеш да видиш когато закъснее любовта! Ако имам право на още един живот за един ден,ще променя съдбата си! Аз знам кого,ще взема със себе си! Аз бих взела теб! Ако имах право на още една сълза и в нея да сложа раната последна,аз знам за кого,ще съжалявам! В последната сълза,ще сложа теб и ще ти кажа:ти ми беше всичко! Незнаех тогава,но вече знам,когато истинската любов закъснее друга не идва никога! Надявам се да ви е харесало!!!!

Липсва ми това

НИКОГА не ме потърси, ИСКАХ го това. НИКОГА не се обади, ЧАКАХ го това. НИКОГА не ме докосна, ПЛАЧЕХ за това. НИКОГА не ме прегърна, ЖАДУВАХ го това. НЯМА те до мене, ТЪЖНО е това. СЯНКА ПАДНА-ТЪМНИНА... НЯМА да обичам, ЛИПСВА ми това.

Другар

Не искам да ти бъда божество, че божествата лесно се разлюбват. Не се усеща как, кога, какво, но нещо непременно ги погубва. И най-голямата любов, прости, за тебе не желая да съм също. Умира тя, и без да искаш ти, в удобния затвор на всяка къща. Аз искам само с искрени очи с теб да делим и хляба, и леглото. И колкото и смешно да звучи, аз искам твой другар да съм в живота. Че лесно своя Бог човек мени. Че новата любов е най-голяма. А със другаря в трудните ни дни смъртта едничка ни разделя само.

Спомен

Едно тъжно остаряло момиче търсеше своето остаряло момче, Те всъщност не се бяха виждали, но се познаваха много добре. Това е онази прастара история за двама човека, дърво и змия, най-първата от всички истории заради която все още жив е света. Едно остаряло момиче заплака, погали я едно остаряло момче, и двамата сили в порив събрали. Неизвестно как, но се случваше, Незвестно до кога до се получаваше. Разхубавяваха се, превърнати: тя - в едно младо непознато момиче той - в едно младо непознато момче

Когато

Когато идваш, автобусите летят задъхано насам и светят радостно зелено светофарите. Когато идваш, кестените и липите те приветстват бурно, поклащайки листа в любовен ритъм. Когато идваш, асансьорa те чака долу с нетърпение, за да те понесе към мен. Когато идваш, времето стои в готовност да забави своя ход и да се удължи мига, прекрасен. Когато си отиваш, времето побягва устремно напред към следващото твое посещение. Когато си отиваш, асансьорите се бавят нейде по етажите – те също искат да останеш още малко тук. Когато си отиваш, кестените и липите те изпращат мълчаливо, отронвайки изсъхнали листа вместо прощални думи. Когато си отиваш, автобусите се тътрят неохотно по асфалта и мигат тъжно жълто и червено светофарите

Към нея-оная с косата.

Ела.Седни.Така.Да се почерпим.Преди да тръгнеш нека си побъбрим.Какво тежи на моята душа исках с някой близък да споделя,а тебе чувствам толкоз много близка.
Слушай ме сега.Няма да разказвам дълго.Живях с надежда ,търсех любовта.Живот изпълнен с мечти и болка,а исках само малко топлина.Исках някой само вечер у дома след тежък ден в този свят жесток да ме прегърне с думата "любима".Ех,колко ли му трябва на човек.
Да, да случвало се е -но истинско било ли е?Кажи?Щом можеше тази дума лесно с обидни,тежки думи да смени?
Вземи ме в прегръдката си кална!Ще бъда само твоя и след гроб.Ще бъдеш моя ти.........ала защо си жална?Нима и теб те плаши моята любов?
Хей!Къде?Върни се!Оставяш ме и ти.......
Косата си поне вземи.......

Когато.......

Когато тя си тръгне бясна [Последвай я]..
Когато тя гледа устните ти [Целyни я]..
Когато тя е тиха [Попитай я какво не е наред]..
Когато я видиш, че започва да плаче [Просто я дръж и не казвай дума]..
Когато я видиш да върви [Промъкни се и я прегърни в гръб]..
Когато е изплашена [Защити я]..
Когато лежи на рамото ти [Вдигни главата и и я целуни]..
Когато открадне любимата ти шапка [Остави я да я задържи и да спи с нея за една нощ]..
Когато те дразни [Подразни я и ти и я накарай да се засмее]..
Когато и липсваш [Вътрешно я боли]..
Когато разбиеш сърцето и [Болката никога не изчезва истински]..
Когато каже, че това е краят [Тя все още иска да бъдеш нейн]...